проф. д-р инж. Васил Цанков Пеевски (1905-1992)

Председател на СГЗБ 1965-1990
1. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Световноизвестният български геодезист и общественик проф. инж. Васил Пеевски е роден на 07 (по нов стил 20) септември 1905 г. в гр. Ловеч в интелигентно семейство. Той завършва основното си образование с отличен успех в гр. Ловеч. Учи в мъжката гимназия в гр. Плевен, която завършва с пълно отличие през 1924 г. След това продължава обучението си в Полувисшата геодезична школа към Държавния географски институт (ДГИ) при Министерството на войната (МВ), която завършва с отличен успех през 1925 г. Същата година, като първенец на випуска в тази школа, той е изпратен на държавна стипендия да следва в Австрия. През март 1929 г. В. Пеевски завършва висшето си геодезическо образование във Висшето техническо училище във Виена, което е едно от най-авторитетните в Европа. Дипломира се отново като първенец на випуска.
През м. март 1929 г. инж. В. Пеевски остава на 6-месечна специализация във Федералната геодезическа служба на Австрия, заедно със своя приятел и състудент-отличник инж. Гроздан Грозданов, който по-късно става директор на ДГИ. Тази специализация е изключително полезна и за двамата млади инженери, тъй като в Австрия те се занимават с изчисляване и изравнение на триангулачни мрежи и картиране на земно-фотограметрични снимки в мащаб 1:25 000. Със същата дейност те се заемат след завръщането си в България в ДГИ и се справят успешно с нея благодарение на отличната си професионална подготовка в Австрия.
2. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ НА ИНЖ. ПЕЕВСКИ В ДЪРЖАВНИЯ ГЕОГРАФСКИ ИНСТИТУТ ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА
През есента на 1929 г. инж. Пеевски постъпва на работа в ДГИ и изминава пълния йерархичен път от редови цивилен инженер, през началник секция, до зам.-началник и началник на фотограметричното отделение на ДГИ. През 20-те и 30-те години на ХХ-ти век Държавният географски институт е една високоавторитетна институция на подчинението на Министерството на войната, която се занимава с решаването на редица важни военни и граждански геодезически задачи. Завърналите се от чужбина специалисти с висше образование, получено на издръжка от българските правителства, се заемат с най-трудните и отговорни геодезически задачи. Тези задачи са продължение на работите, започнати от руските военни топографи и проведени по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.
Инж. Пеевски участва в полагането и изчисляването на държавната триангулация на България. Той лично е участвал в базисните измервания при гр. Русе. Бил един от най-активните членове на Техническия съвет на Географския институт. Тогава този съвет е оторизиран да решава професионалните начини за изпълнение на геодезическите задачи – използваните методики и инструменти, организацията на снимките и теренните инспекции. В този съвет са решени, при това в пълно съответствие с най-добрия европейски опит по онова време, основните въпроси за триангулацията, нивелацията и топографското заснемане на България. Въведен е референтен елипсоид; въведена е Гаус-Крюгеровата координатна система; приет е начален меридиан за всички геодезически работи; определени са размерите на картните листове; приложен е методът на проф. Болц при изравнението и др.
Още през 1930 г. инженерите Васил Пеевски, Гроздан Грозданов и Асен Райков, който по-късно става професор в Държавната политехника в София, се заемат с доставянето на фототеодолити и стереоавтографи у нас. Те изработват първата инструкция за земно-фотограметрично заснемане и извършват първата въздушна фотограметрична снимка у нас. Тримата издават и един от първите учебници по фотограметрия у нас, още през далечната през 1930 г., озаглавен „Курс по фотограметрия”, в обем от 247 стр.

Инж. Васил Пеевски като началник на групата по земна фотограметрия
От 1930 г. до 1940 г. инж. В. Пеевски работи с различни фотограметрични групи из цялата страна. През лятото е на терена, а през зимата ръководи изчислителните дейности и картиранията на много райони – Пещерска и Девинска околии, Асеновград, Кричим, Харманли, Сандански, Петрич, Лом, Оряхово, Бяла Слатина, Малко Търново, Софийска околия и др.
През 1935 г. инж. Васил Пеевски е натоварен от кмета на София – инж. Иван Иванов, който е считан и до днес за един от най-успешните столични кметове, да организира необходимите геодезически, фотограметрични и топографски дейности за изработването на карта в мащаб 1:10 000 за София и нейната околност. Тази карта по-късно е послужила за основа на новия градоустройствен план, изработен от проф. Адолф Мусман. Тогава за първи път у нас е използвана въздушна фотограметрия за изработване на едромащабна карта.
През 1937-1938 г. инж. Пеевски става и преподавател по геодезия и фотограметрия в Топографската школа при ДГИ. Тогава той е натоварен и със задачата да се адаптира и използва фотограметричният метод за нуждите на артилерията. С тази цел той изработва специален планшет, внедрява нова методика и сам участва в първите артилерийски стрелби в района на гр. Самоков с данни, получени по фотограметричен метод. Под ръководството на инж. Пеевски е извършена и първата едромащабна земно-фотограметрична снимка на части от южните склонове на Стара планина за нуждите на проектираната по това време Подбалканска железопътна линия. Огромна по обем и с национално значение е инженерно-практическата и експериментална работа на геодезиста В. Пеевски в ДГИ при МВ. Както той сам споделя в своята автобиография, в Института обаче никак не му допада неоправданото разделение между военни и цивилни инженери.
През 1940 г. инж. Пеевски напуска ДГИ и оглавява Регулачното отделение на Столичната община, където работи до пролетта на 1942 г. За две години той успява да въведе много усъвършенствания в работата на отделението, едно от които е въвеждането на картотечната система за парцелите в цяла София. Тази система облекчава многократно работата с гражданите на столицата. С нея всъщност се полага началото на един съвременен кадастър на София. Като председател на Централната регулационна комисия инж. Васил Пеевски разработва нова методика за проектирането, разгласяването, утвърждаването и прилагането на регулационните планове у нас.
3. ПРОФ. ПЕЕВСКИ – ОСНОВАТЕЛ И ПРЕПОДАВАТЕЛ НА ПЪРВОТО ВИСШЕ ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ В БЪЛГАРИЯ
Откриването на първото висше техническо училище у нас е предшествано от един прекалено дълъг подготвителен период, започнал още през далечната 1882 г. В борбата за изграждането на това висше техническо училище се включва активно и инж. Васил Пеевски като секретар на Съюза на българските инженери и архитекти (СБИА) и член на Специалната комисия под председателството на Главния секретар на Министерството на просвещението. Той е един от основните радетели за създаването на това Висше техническо училище у нас, което да подготвя тук, в България, а не в чужбина, бъдещите инженери за нуждите на България.
Съгласно Закона за новото самостоятелно висше техническо училище, публикуван в Държавен вестник на 12.06.1941 г., се предвиждат 2 факултета:
- Строително-архитектурен с 4 отдела: строително инженерство, архитектура, земемерно инженерство и културинженерство и
- Механо-технологичен факултет с 4 отдела – машинно, електро-, минно и химическо инженерство.
На 04.10.1942 г. в аулата на Софийския университет е проведено тържествено събрание по повод откриването на първата учебна година в новото Висше техническо училище. През 1942 г. инж. Пеевски спечелва конкурс за „извънреден професор по геодезия и астрономия” в новооткритото Висше техническо училище. Той е един от първите петима професори, назначени в него с Царски указ № 50 от 15.08.1942 г. след доклад на Министъра на просвещението. Веднага след назначаването си проф. В. Пеевски е изпратен на 10-месечна специализация във Висшето техническо училище в Цюрих, Швейцария. Проф. Пеевски присъства на лекциите по картография, кадастър и фотограметрия на световно известните професори Бешлин, Имхоф, Целер и Берчман (Берчикан) и др. и сам чете лекции пред студентите по отделни теми. През август 1943 г. проф. Пеевски се завръща в България и се включва активно в работата на Висшето ни техническо училище, което през март 1945 г. е преименувано в Държавна политехника „Сталин”.
Бомбардировките през януари 1944 г. над София налагат спешна евакуация на Висшето техническо училище в гр. Ловеч. Проф. Пеевски е мобилизиран отначало като преводач и изпратен в ДедеАгач, а по-късно – на работа във Фотограметричното отделение към Географския институт, който пък по това време е евакуиран в гр. Попово. В края на септември 1944 г. Висшето техническо училище се пренася обратно в София. През този период проф. Пеевски се утвърждава като опитен организатор, който притежава огромна енергия, находчивост и, не на последно място, пословична дипломатичност. Той е ценен високо и от преподавателите, и от студентите. Академичният съвет го избира за „редовен професор”, а регентите го назначават на тази длъжност с Указ № 88 от 08.06.1945 г.
Проф. Васил Пеевски е първият “избран”, а не назначен, Ректор на Държавната политехника, и при това той е избран по предложение на студентските организации. Той е ректор до 1946 г. Учебната 1945-1946 година се открива тържествено в Народния театър заради политическата обстановка едва на 02.12.1945 г. Там новоизбраният ректор проф. В. Пеевски произнася своята академична реч на тема „Задачи и значение на геодезията”.
Проф. Васил Пеевски изготвя първите учебни планове за специалността „Земемерно инженерство”, като използва опита в преподаването, натрупан в сродни висши училища в Прага, Варшава, Лвов, Дрезден, Виена, Париж, Цюрих и др. Той чете лекции на студентите от всички факултети по следните учебни дисциплини: „Геодезия”, „Низша геодезия”, „Геодезическо смятане”, „Геодезически изравнения”, „Конструкция на геодезическите инструменти”, „Изравнение по МНМК”, „Опорни геодезически мрежи” и др.
През 1945 г. той издава и първите си два учебника за студенти „Низша геодезия” с обем от 553 стр. и ”Геодезически изравнения” с обем от 249 стр. Предвид нарасналия брой студенти, които изучават геодезически дисциплини, се налага да бъдат назначени първите асистенти в катедра „Геодезия”, която е ръководена от проф. Пеевски от създаването й до неговото пенсиониране през 1974 г. Това са инженерите Тодор Танев, Тодор Цветков и Димитър Стойчев, като последният е избран за „редовен доцент” след конкурс през 1946 г.
От началото до края на 1947 г. проф. Пеевски е Проректор, т.е. единствен Зам.-ректор на Държавната политехника. През 1951 г. е сформиран самостоятелен Геодезически факултет, чийто пръв декан е проф. Пеевски. През 1952 г. и през 1954 г. проф. Пеевски е избиран за зам.-ректор на Държавната политехника. От 1956 г. до 1959 г. той е привлечен на работа по съвместителство в Министерството на народната просвета последователно като началник отдел „Висши технически училища” и началник на общия учебен отдел за всички висши учебни заведения. И тук проф. Пеевски развива активна дейност по създаването на нов Закон за висшето образование, на Правилник за неговото приложение, на други правилници, наредби и пр.
През 1960 г. проф. Пеевски е отново декан на Строителния факултет, а през 1962 г. – зам.-ректор на Инженерно-строителния институт. През 1974 г. той се пенсионира на 69-годишна възраст. През своята 32-годишна дейност като професор по геодезия инж. В. Пеевски се утвърди като един от най-добрите наши университетски преподаватели, дълбоко уважаван от своите студенти. В своята дейност като професор, ръководител на катедра, декан, зам.-ректор, ректор и началник на отдел в Министерството на народната просвета проф. Пеевски има значителни приноси за изграждането на Държавната политехника, ВИСИ, Строителния и Геодезическия факултети, специалностите „Геодезия, фотограметрия и картография (ГФК)” и „Земеустройство”, като и изобщо за развитието на висшето образование у нас.
4. ПРОФ. ПЕЕВСКИ – ЗНАЧИМИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ, ПРИНОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ГЕОДЕЗИЯТА, ЗАЕМАНИ ДЛЪЖНОСТИ, НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ
Проф. Пеевски има значим принос за развитето на геодезическите дейности в страната. Проф. Пеевски е инициатор за изработването на Едромащабната топографска карта (ЕТК) на България. Той беше рецензент на редица нормативни документи с геодезическо съдържание. Той беше радетел за изграждането на държавна ръководна институция, каквато стана Главното управление по геодезия и картография (ГУГК). Той беше участник в колегиуми на Министерството на строежите, където се решаваха важни геодезически проблеми. Не на последно място, проф. Пеевски беше експерт и съветник при изграждането на контролната геодезическа база с дължина от 936 m (3 Х 312 m), разположена при Двореца „Враня” край София, която се състои от 4-5 точки и е измерена с инварна жица. През 1975-1976 г. проф. Пеевски е разработил научно-производствена тема върху състоянието на триангулачната мрежа на София във връзка с реконструкцията на града, строителството на метрополитена и други обекти на надземния и подземния урбанизъм.
Проф. Пеевски беше добър познавач на професионално силни и перспективни геодезически кадри, които той лично канеше на работа в поверената му катедра „Геодезия”. Като се започне от първите му асистенти, които всички впоследствие стават отлични преподаватели, доценти и професори, и се стигне до неговите сътрудници в НТС и СБГЗ, в Постоянния комитет на Международната федерация на геодезистите (FIG – International Federation of Surveyors), в Съюзa на учените в България (СУБ) и Есперантското дружество, в редколегиите на списанията „Геодезия, картография, земеустройство” и „Научен живот”. Следвайки хронологията на времето и изброяването според самия проф. Пеевски в негови публикации това са първите редовни асистенти: инж. Владимир Станоев, инж. Георги Помаков, арх. Атанас Донков и инж. Димитър Стойчев (от 01.12.1943 г., по-късно доцент и професор), проф. Асен Райков, с когото са работили съвместно в ДГИ (от 15.05.1943 г.), редовните асистенти инж. Петко Монев (от 31.03.1945 г. – по-късно доцент и професор), инж. Борис Иванов (от 20.06.1945 г.), инж. Тодор Танев и инж. Тодор Цветков (от 01.12.1945), инж. Богдан Русев (от 1949 г. – по-късно доцент и професор), инж. Борис Стоянов (от 1951 г. – по-късно доцент и професор), инж. Никола Цонков (през 1952 г. – по-късно доцент и професор) и инж. Стефан Атанасов (през 1953 г. – по-късно доцент и професор). Към всички тях проф. Пеевски изпитва добри чувства на уважение и колегиалност.
Негови големи приятели бяха: акад. Ангел Балевски – бивш председател на БАН, акад. Кирил Братанов – бивш председател на Съюза на научните работници в България (СНРБ), преименуван през 1990 г. на Съюзa на учените в България (СУБ) и проф. д-р инж. Михаил Венедиков от Лесотехническия университет (1905-1973), с когото имат издадени няколко учебници по „Геодезия” в съавторство, както и няколко статии. В СГЗБ той работеше прекрасно с чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев, ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски, инженерите Атанас Дяков, Г. Макшутов, Стоян Богданов, Белчо Бояджиев, Никола Христов и много други. Проф. Пеевски имаше и много чуждестранни приятели и близки колеги със световна слава и международна известност.
Проф. Пеевски е имал щастлив брак. Има син – машинен инженер и дъщеря – преподавателка по немски език в УАСГ. Той обичаше семейния уют, приятелските срещи, театъра, музиката, операта и художествените изложби. Ценеше високо владеенето на чужди езици. Обичаше силно родината си и се стараеше да възпитава у децата си и у студентите си същите високи добродетели, родолюбие и национално самочувствие. Едни от най-големите лични и служебни празници в живота на проф. Пеевски са честванията на неговите юбилеи – 60-ти, 70-ти, 80-ти и 85-ти. Тогава той получи многобройни почетни звания и високи правителствени награди.
През лятото на 1949 г. проф. Пеевски, подпомаган от ас. Т. Петров, е проектирал, положил, измерил и изравнил триангулацията на най-дългия у нас и на Балканския полуостров железопътен тунел Троян – Карлово с дължина около 12 км. Тази задача е била и тема на дипломните работи на няколко студенти, между които е и инж. Б. Бояджиев. През 1952-53 г. проф. Пеевски е проектирал, положил и измерил І-класната триангулация на гр. София, а също така е проектирал и положил триангулацията на гр. Пловдив. И двете триангулации са изградени върху актуални за времето си научни основи и могат да се считат за образци при създаването на триангулации на големи градове.
Проф. Пеевски е бил член на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД) от 01.01.1930 г. Той е бил дългогодишен председател на Дружеството на инженерите-земемери към БИАД още през 30-те и 40-те години на ХХ-ти век. Избиран е за секретар на Съюза на българските инженери и архитекти (СБИА) през 1942 г. и член на Редакционния комитет на изданията на СБИА. Участва във всички конгреси на СБИА след 1945 г. На конгреса-събор през май 1947 г. е избран за член на Комисията по висшето образование. Проф. Пеевски е официален представител на СБИА на Международния технически конгрес в Париж от 16 до 21.09.1946 г. През 1965 г. се провежда Учредителен конгрес на СГЗБ, на който проф. Пеевски е избран за председател. На този пост той работи неуморно и енергично до 1990 г. Проф. Пеевски е избран за председател на Научно-технически съюзи в България (НТС) за периода 1965- 1972 г., а по-късно е признат и за „почетен член” на НТС. През 1968 г. в Централния съвет на НТС се създава Инициативен комитет за изграждането на Национален политехнически музей в София, в който проф. Пеевски има важна роля и приноси за неговата интересна научно-историческа дейност.
От 1979 до 1981 г. проф. Пеевски е бил зам.-председател, а от 1982 до 1984 г. – председател на МФГ, която е една от най-престижните международни научни организации. Най-блестящото постижение на проф. Пеевски на този пост е провеждането на ХVІІ-я конгрес на МФГ през м. юни 1983 г. в София под патронажа на Председателя на Държавния съвет на Народна Република България Тодор Живков. По-късно проф. Пеевски беше обявен за „почетен член” и „почетен президент” на МФГ.

Проф. Пеевски беше основател на сп. “Геодезия, картография, земеустройство” – орган на СГЗБ, и негов главен редактор от 1968 до 1992 г. Той е бил деен член и много успешен председател на Секция „Технически науки” при Съюза на научните работници в България (СНРБ), сега Съюз на учените в България (СУБ). Той е бил начело на групата български учени-есперантисти при СУБ, член на редколегията на сп. „Научен живот” – орган на СНРБ. Избран беше за „почетен член” на СНРБ и за „почетен член” на Българското астронавтическо дружество. Член е бил на редколегията на сп. „Научен свят”, което беше орган на Световната федерация на научните работници, той беше и главен редактор на есперантското издание на това списание. В Българския есперантски съюз той е бил член на Пленума на съюза, а в Международната научна асоциация на есперантистите е бил зам.-председател. Той е бил Ректор на Есперантския университет на проведения Есперантски международен конгрес в София през 1963 г.
В продължение на 8 години проф. Пеевски е бил член на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Той беше избран за „почетен доктор” на Московския държавен университет по геодезия и картография (МИИГАиК). Той също е бил „почетен член” на Всесъюзното астрономо-геодезическо общество при Академията на науките на СССР. Проф. Пеевски беше награден със златен диплом на Виенския технически университет и орден за заслуги към Полша. Той е бил почетен член на НТС в Полша, ГДР, Чехословакия и Унгария, на Съюза на югославските геодезисти и др.
За активната си научна и преподавателска дейност проф. В. Пеевски е награждаван с ордените: „Георги Димитров”, „Народна Република България” – І степен и “Кирил и Методий” – І степен. Освен тях той е награден и с почетните звания: „Заслужил деятел на техниката”, „Народен деятел на науката” и „Герой на социалистическия труд”.
Проф. Пеевски е автор или съавтор на много учебници за студенти и ученици в техникумите, научни и научно-популярни статии и доклади по низша и висша геодезия, кадастър и фотограметрия, таблици и др., общо над 90 броя. Част от публикациите му са на немски, есперанто, полски, руски, френски, английски и други езици. Трябва да се изтъкнат многобройните участия на проф. Пеевски с научни и обзорни доклади на различни национални и международни конференции, симпозиуми, конгреси и семинари. Богатата му чуждоезикова и обща култура му даваха големи възможности за творческо общуване с чуждестранни учени от световна величина. Той беше ценен от световната научна геодезическа колегия, имаше широка известност у нас и в чужбина и много сериозен авторитет. Най-големите трудове на проф. Пеевски са неговите самостоятелни учебници:
- „Триангулации и нивелации” от 1951 г. в обем от 924 стр.;
- „Изравнение по МНМК”, което има 3 издания: през 1953 г. – 204 стр., през 1955 г. – 412 стр. и през 1973 г. – 448 стр.;
- „Геодезия”, която има 2 издания: през 1956 г. – 444 стр. и през 1961 г. – 473 стр.;
- „Опорни геодезически мрежи за земеустроители” от 1959 г. в обем от 452 стр.;
- „Висша геодезия – Част І – Опорни геодезически мрежи” от 1975 г. в обем от 772 стр.;
- „Геодезия” – учебник за ІІІ курс на строителните техникуми от 1975 г. в обем от 440 стр.
Достоен за уважение факт е реализираната идея на проф. Пеевски за издаването през 1973-1974 г. на двутомен „Наръчник по геодезия”, автори на който освен него са: проф. Димитър Стойчев, проф. Велико Куртев, проф. Богдан Русев, проф. д-р Мара Даскалова и ст.н.с. І ст. дтн Младен Младеновски. В Националния политехнически музей в София и в Музея на измерителното и картографско дело в гр. Троян се пазят много ценни архивни документи и снимки, които са запечатали огромната и неуморна геодезическа, организационно-техническа и обществена дейност на проф. Пеевски, който имаше подчертано чувство за историчност и точна оценка на свършеното от колегията ни. Той беше и остава завинаги един от най-големите български геодезисти и педагози, които са дали съществени приноси за развитието на висшето образование у нас, които са работили в системата на националната отбрана, военната и гражданската геодезия и фотограметрия и са подготвили десетки и стотици млади кадри по геодезия у нас.

В знак на признателност и уважение към паметта на проф. Васил Пеевски и по случай 100 години от неговото рождение върху дома, където той е живял до смъртта си, по предложение на ФНТС и СБГЗ и с разрешението на Столична община беше поставена паметна плоча.
Проф. Пеевски почина на 87-годишна възраст на 09.07.1992 г. в София. Посмъртно през 1999 г. той беше обявен под № 3 като един от 10-те най-успешни български инженери на ХХ-ти век в класацията на ФНТС и в. „Наука и общество”.
Доклад на XXX юбилеен международен симпозиум “Съвременни технологии, образование и професионална практика в геодезията и свързаните с нея области” 4-6.11.2020г. на тема “Значимият принос на проф. инж. Васил Пеевски (1905-1992) – световноизвестен геодезист, учен, преподавател и общественик”, автори Венета Коцева, Елена Пенева
чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Костов Милев

Председател на СГЗБ 1990-2014
1. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Проф. Георги Милев е роден на 22.09.1933 г. в гр. Перник. Завършил е Висшия институт по архитектура и строителство, сега Университета по архитектура строителство и геодезия (УАСГ) през 1956 г. – специалност геодезия, фотограметрия и картография. Защитава докторска дисертация в Щутгартския университет, Германия, през 1973 г.
2. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ
От 1956 г. работи по израждането и експлоатацията на Металургичен комбината „Ленин” в Перник, сега „Стомана“ като ръководител сектор Генплан. Оттогава датират и първите му изследователски работи и научни публикации. От 1960 г. е асистент и гл. асистент в БАН – Централна лаборатория по висша геодезия и Лаборатория по Геотехника, от 1976 е доц., от 1985 – проф., а от 2008 г. е чл.-кор. на БАН. През 1978 г. става ръководител на проблемна група и научен секретар на Централната лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ). Същата година преминава на работа в новосъздадената Лаборатория по геотехника на слабите земни основи и терени (ЛГСЗОТ) при БАН. От 1978 г. е ръководител на секция „Инженерна геодезия и локална геодинамика” в Лабораторията, където през периода 1978-1989 г. е и научен секретар. От 1985 г. е старши научен сътрудник I ст. (звание, преименувано по-късно на „професор”) по „Приложна геодезия – инженерна, локална и динамична геодезия”.
През периода 1970-1973 г. инж. Георги Милев специализира в Института за приложение на геодезията в строителството на Щутгартския университет, Германия. През 1973 г. защитава дисертационния си труд на тема „Изравнение, анализ и интерпретация на измерванията на деформациите” в същия университет и получава научната степен „Доктор-инженер”. През 1974 г. получава наградата на Университета в Щутгарт за високи научни постижения в дисертацията си. От 1976 г. е доцент в ЦЛВГ и в ЛГСЗОТ; от 1985 г. – професор, а от 2008 г. е чл.-кор. на БАН – сега е единствен български геодезист член на БАН (членове геодезисти са били още акад. Вл. Христов и чл.-кор. А. Венедиков). От 2005 г. до 2010 г. е работил в Института по водни проблеми на БАН. От 2010 г. е в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при БАН. През 1988 г. е избран за член-кореспондент на Германската геодезическа комисия при Баварската академия на науките в Мюнхен. Владее немски, френски и руски; ползва английски и др. езици.
От 2001 до 2016 г. изнася лекции, води упражнения и практика по геодезия и Инженерна геодезия на студентите от (УАСГ) – Хидротехнически и Транспортен факултет – немско езично обучение.
3. НАУЧНА ДЕЙНОСТ
Научно-изследователска, научно-приложна, внедрителска и други дейности на чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев са разностранни. До голяма степен са концентрирани в областта на приложната и инженерната геодезия, локалната и инженерната геодинамика с разнообразни и съществени приноси в теорията на инженерната геодезия, на деформациите, на измерванията, на допуските, на геодезическите мрежи, на изравнението по метода на най-малките квадрати (МНМК), на рефракцията, приложенията на съвременната електронна и лазерна геодезическа техника, приложните аспекти на фотограметрията и др. Той е участвал и е ръководил много научно-изследователски теми и проекти, свързани различни геодезически проблеми, някои от които са с интердисциплинарен характер. Например: изследване на деформации на сгради, съоръжения и терени; изследване на свлачища; изследване на съвременни вертикални и хоризонтални движения на земната кора; изследване на ефекти от земетресения върху сгради, съоръжения и терени; автоматизирани системи за рекултивация на терени; инструментални методи в геотехниката и строителството; изследване на деформации и свлачища; GPS-кампаниите през 1992 и 1993 г. на територията на България съвместно с Института за приложна геодезия – IfAG (сега BKG – Федерална служба по картография и геодезия, Германия) и с Военно топографската служба (ВТС) при Министерството на отбраната за включването на България в Европейската референтна система EUREF; Международен проект UNIGRACE за унифициране на гравиметричните системи на Централна и източна Европа, впоследствие резултатите от него са приети като еталонни за Европа; Ръководил е и международни геодинамични проекти. Освен това многократно е бил ръководител от българска страна на редица международни проекти по линията на КАПГ, по линията на двустранното и многостранното научно сътрудничество на ЛГСЗОТ и БАН с Италия, Германия, Виетнам и др. Редица изследвания на чл.-кор. проф. Г. Милев са свързани с конкретни райони на България и с важни инженерни обекти от национално значение като: района на Кресненското дефиле; свлачищните явления край гр. Балчик, северно от гр. Варна; Проекти на: Двореца на спорта и културата във Варна; зала „Фестивална” в София; козирката на стадион „Герена” в София, волиерата на Зоопарка в София и др.; метрополитена в София; телевизионните кули на връх „Копитото” на Витоша, в гр. Русе, в Североизточна България и изследване на такива в останалата част от страната; мост-естакадата край гр. Варна; виадукта „Бебреш”; някои язовирни стени и редица други, участвал е също при изграждане на Олимпийските покриви на стадиона в Мюнхен, Германия. Инициатор е за създаване на Европейската диференциална спътникова навигационна система за определяне на местоположение (EUPOS), която обхваща Централна и Източна Европа.
Въз основа на резултатите от българското участие в международни проекти, ръководените от наша страна, от него, територията на България е интегрирана в координатно (съвместно с проф. М. Минчев), височинно, гравиметрично и геодинамично отношение с тази на Европа и практически със световната геодезия.
Чл.-кор. проф. Г. Милев притежава авторски свидетелства – теодолит за измерване на вертикални ъгли и коти и за устройство за ексцентрични измервания, реализирани самостоятелно и в инструменти на фирмата Цайс, Йена, ГДР.
Чл.-кор. проф. Георги Милев е един от най-продуктивните и работоспособни наши геодезисти. За това говори фактът, че той е автор или съавтор над 590 публикации у нас и в чужбина. От тях 16 са монографии, студии – 9; учебници – 7; редактиране и издаване на научни сборници – 30; научни статии – 150; научни доклади 260; 130 са публикувани на чужди езици. От книгите заслужава да отбележим следните заглавия: „Съвременни геодезически методи за изследване на деформации” през 1978 г., допълнена и разширена, тя е издадена на немски език в Щутгарт през 1985 г.; Европейската референтна система в България. Монография, “М. Дринов” – БАН, 2006 (колективна монография, автор и редактор), интердисциплинарната колективна монография „Геодинамика на Балканския полуостров“ (автор и редактор). „Геодезически работи в строителството”, III изд. през 1983 г. (в съавторство); „Електронна техника в геодезията” през 1983 г.; „Електронни и лазерни геодезически инструменти и технологии в строителството” в съавторство с проф. Л. Чешанков, през 1986 г., както и учебник и практикум по „Инженерна геодезия” – 2 и издания, „Геодезия в строителството” – 7 издания и др.
Чл.-кор. проф. Г. Милев е автор и на над 115 научно-популярни публикации; научни съобщения за международни и национални научни прояви; рецензии за книги и изложби с геодезическа тематика и др. За негови трудове са публикувани над 200 отзива и съобщения в Германия, Австрия, бившите СССР и ГДР и др. Над 150 от научните му трудове са цитирани от чуждестранни и наши учени. Активен популяризатор и внедрител е на новостите в областта на геодезията. Изнесъл е и над 40 доклада в различни градове на страната.
Последните 3 монографии (електронно и хартиено издание) на чл.-кор. Георги Милев и почетния проф. д-р инж. Иво Милев са най-новите техни големи оригинални трудове. Те са части от амбициозния проект „Приложна геодезия – Част 1. Инженерна геодезия”. Книга 1 “Основи, системи и технологии в инженерната геодезия” излезе от печат през 2017 г. Книга 2, озаглавена „Проектиране и приложение на устройствените и на генералните планове” беше публикувана през 2018 г. Книга 3 е „Изграждане на линейни обекти, на сгради, съоръжения, монтаж на технологично оборудване. Планове на изградените комплексни обекти” и излиза от печат до края на 2018 г. Монографиите са резултат от дългогодишния научно-изследователски труд и от научно-практическите работи на авторите у нас и в Германия, посветени на многобройните и разнообразни системи и технологии, използвани в областта на инженерната геодезия през последните 25–30 години. Книгите са издания на СГЗБ. В световната литература, за съжаление, няма направена систематизация, обобщение, структуриране и представяне на проблемите на Приложната геодезия (теория и практика) като едно цяло, като обособена област от науката Геодезия. Дискутираните монографични трудове са предназначен да решат тези проблеми и в частност и тези на Инженерната геодезия. Издание на УАСГ през 2013 г. е и тяхната книга “Геодезия” (Geodäsie) на немски език.
Чл.-кор. проф. Г. Милев е бил ръководител на дипломанти и на общо 5 докторанта – редовни и на самостоятелна подготовка (двама от тях вече професори). Бил е член на Специализирания научен съвет (СНС) по геодезия и маркшайдерство при Висшата атестационна комисия (ВАК), на научните съвети на ЛГСЗОТ и ЦЛВГ. Бил е член и зам. председател на Комисия по Науките за земята от Фонда за научни изследвания при МОН.
4. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Чл.-кор. проф. Г. Милев е член на НТС от 1954 г. Оттогава и до днес той развива активна и многостранна организаторска дейност в СГЗБ и ФНТС. Дълги години е ръководил на Секцията „Инженерна геодезия” при СГЗБ, бил е член на ръководните органи на нашия съюз. От 1990 г. до 2014 г. е негов председател, от 1992 г. до 1995 г. е бил и заместник-председател на ФНТС в България. От 2014 г. чл.-кор. проф. Милев е избран за почетен председател на СГЗБ. От 1990 г. е организатор на ежегодния Международен симпозиум „Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области“.
Проф. Г. Милев участва отдавна (1968 г.) и активно в работата на Международната федерация на геодезистите (FIG). От 1985 г. до 1988 г. е зам.-председател на Комисия 6 по „Инженерна геодезия”. От 1988 г. до 1991 г. е председател на същата комисия. Член е на Работната група по изследване на деформации при Комисия 6 на FIG. Бил е член на редколегиите на сп. „Геодезия, картография, земеустройство”, на поредицата „Висша геодезия” на БАН и др. От 1997 г. и в момента е главен редактор на сп. „Геодезия, картография, земеустройство”. Г. Милев е член на Съюза на учените в България (СУБ) от 1977 г., секция „Технически науки” и секция „Геолого-географски науки“.
5. ПРИЗНАНИЕ
Заслугите на чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев като учен, изследовател, внедрител, организатор и общественик са добре известни на геодезическата общественост у нас и в чужбина. За тях той е награждаван многократно с ордени, медали, грамоти от СУБ през 1986 г. и 2008 г. Носител е на почетния знак „Марин Дринов” с лента на БАН през 2004 г., орден „Кирил и Методий”, златна значка за наука „Асен Златарев” на ФНТС. Почетен член е на Международната федерация на геодезистите (МФГ), на ФНТС, на Камарата на техниката на ГДР. От 1988 г. е чл.-кореспондент на Баварската академия на науките, Германия, а от 1996 г. е чл.-кор. на Международната инженерна академия в Русия. За неговата 80-та годишнина е награден с юбилейна грамота от БАН за високи научни постижения. Включен е в сборника „Златен фонд на българската наука (2). София. БАН „За буквите“. 2014. 600.
Накрая, но не на последно място, чл.-кор. проф. Георги Милев е единственият “непенсиониран” от научната работа геодезист у нас, при това със завидна активност и сериозно присъствие на научните трибуни.
Доц. д-р инж. Венета Коцева, Проф. д. т. н Георги Вълев, Проф. д-р инж. Момил Минчев, Проф. д-р инж. Керанка Василева